Новият проект на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово ще запознава децата и младежите с глаголицата и въздействащите проекции в днешно време. Глаголицата е  първата старобългарска азбука, наричана от специалисти „най-съвършената графична система от древни времена до днес“. Това съобщи Савина Цонева, директор на културната институция. 

Проектът носи заглавие „В началото бе Словото…” - от глаголицата до съвременното изкуство” и е одобрен по приоритетното направление на Програма Култура на Община Габрово за 2024 г. „Творческо преживяване и социализация на пространствата”. Партньори в осъществяването на проекта на библиотеката са екипите на други две институции в Габрово с постоянен принос към обществения и културен живот в областта и в страната – Художествена галерия „Христо Цокев” и Регионален исторически музей.

Отделните етапи на проекта просле

Доц. д-р Марко Скарпа от Италия изнесе доклад на тема „Книжнината и културният разцвет във Второто българско царство“ в рамките на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Аз не можах да намеря кой първи използва думата „разцвет“, но в „История на българската средновековна литература“ пише, че в науката периодът XIV - XV век единодушно се определя като втория разцвет на българската книжнина“, казва той.

„Обаче разцвет е дума, която много ми харесва, защото излиза малко от тази конкуренция с Ренасанса - Възрождение, обаче показва, че има нещо ново, което подчертава важността на XIV век за българско-южнославянската култура въобще, не само книжнина“, каза той.

Доц. д-р Марко Скарпа е изследвал ръкописи от XIV век, които са на кирилица. „В момента в нашата база данни и

Изложба показва селекция от 27 корици на въображаемото издание The Sofianer. Експозицията ще бъде подредена в градината „Кристал“ от 2 септември, съобщават организаторите.

По думите им въображаемото списание The Sofianer е вдъхновено от кориците на американското издание The New Yorker. Това е третата поредна година, в която се събират предложения визията на списанието, посветено на българската столица.

„Култовото списание The New Yorker със своя градски дух и класическа визия дава началото на глобално движение, в което градове от цял свят правят своите въображаеми корици. Така се появяват The Parisianer, The Tokyoiter, Le Montrealer, The Brusseler, The Milaneser, The Sofianer, а за първи път тази година и The Tarnovian, посветен на Велико Търново“, посочват организаторите.

Общо над 200 предложения за корици са били изпратени в рамките на

За богомилството разказва Милен Иванов в новата си книга „Светият Граал“. Тя е естествено продължение на друг роман на автора – „Зло“, разказват издателите от „Захарий Стоянов“.

По думите им в „Светият Граал“ Иванов навлиза още по-навътре в дълбоко пазените тайни за истинската вяра, за богомилите и светата кръв, забравени и преследвани от църква и властимащи. 

Книгата разказва за промяна в света, след която животът е осмислен от любовта. „Хората навред разбраха кои сме ние българите, какво сме им дали до сега и какво им даваме тепърва, а именно вярата. Най-древната вяра. Тази, в която всички да живеят в мир и хармония помежду си и с природата“, гласи анонсът на „Светият Граал“.

Милен Иванов е автор още на книгите „Сълзата на вълка“, „Нива“, „Зло“, „Момата не е стока за пазене“.

Добрият преводач притежава калейдоскоп от познания за света. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където се състои тържественото честване на 50-годишнината на Съюза на преводачите в България. Това не е максима, шаблон или красиви думи, а истина, защото те са задължително условие, за да може да пресъздаде света на чуждото слово, добави Йотова. От името на президента Румен Радев Съюзът на преводачите в България бе удостоен с плакет „Св.св. Кирил и Методий“.

Съюзът на преводачите в България е гаранция за качество и авторитет – национален и международен, заяви Йотова. По думите й и днес преводачите се нуждаят от определен брой гаранции, от защита на техния труд и със своята дейност Съюзът прави точно това.

Ролята на българските преводачи неимоверно много порасна особено след 2007 г., когато българският език стан